Това е темата на Световния ден на влажните зони през 2024. Всяка година денят се отбелязва с отделна тема, свързана с разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. Тази година Световният ден на влажните зони акцентира на връзката, която хората са имали с влажните зони през цялото време на съществуването си. Но са нужни спешни действия, за да запазим и възстановим тези богати на биологично разнообразие екосистеми, които са в основата на човешкото благополучие.

Международни изследвания показват, че от 1700 година досега близо 90% от влажните зони в света са деградирали, а човечеството губи влажни зони три пъти по-бързо в сравнение със загубата на горите. Влажните зони са критично важни екосистеми, които допринасят за биоразнообразието, смекчаването на изменението на климата и адаптирането му, наличието на прясна вода, развитието на световната икономика. Необходимо е спешно да повишим националната и глобалната осведоменост относно влажните зони, за да обърнем тенденцията на бързата им загуба и да насърчим действия за опазването и възстановяването им.

Световният ден на влажните зони е глобална кампания под егидата на ООН. На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони с международно значение. От 2022 г. е обявена за международен ден, който дава възможност на всички нации и хора по света да се обединят, за да насърчат осъзнаването, признателността и действията си за влажните зони.

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места) има 11 влажни зони с обща площ 50 хил. ха, което е 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.