Иво Данчев

Новини

Влажни зони и климатични промени

01.02.2019
Влажни зони и климатични промени
Вече повече от 20 години на 2 февруари светът отбелязва Деня на влажните зони. Всяка година Рамсарската конвенция, която се занимавам на международно ниво с проблемите на тези така уязвими екосистеми, избира тема за Деня.

През 2019 г. темата за отбелязване на Световния ден е „Влажните зони и промените на климата“.
Ние не сме безсилни срещу изменението на климата – влажните зони са естественото решение.

Нивата на CO2 в атмосферата се повишават, а за да се ограничи въздействието на климатичните промени, международната общност търси начини за стабилизиране и намаляване емисиите на парникови газове и намаляване на средните температури под 2˚C. Затова тази година акцентът е върху влажните зони като естествено и природно решение.

"Днес, когато хората се събират, за да отпразнуват Световния ден на влажните зони, това е идеален момент да се помисли за стойността на влажните зони и как можем да използваме естествената сила на тази екосистема, за да обърнем вълната на климатичните промени.

Торфищата например обхващат едва 3% от нашия свят, но съхраняват 1/3 от всички въглеродни емисии. Това е два пъти повече от всички гори в света.

Крайбрежните влажни зони, като солените блата, мангровите гори и струпванията от морски треви, също са едни от най-поглъщащите въглероден диоксид екосистеми на Земята.

Кораловите рифове и мангрови дървета поемат най-тежките бури и цунами в крайбрежните райони, докато във вътрешността, влажните зони поемат дъжда, намаляват наводненията и забавят началото на засушаванията. Те са от решаващо значение за адаптирането на климата и изграждането на устойчивост.

Но повече от 1/3 от всичките ни влажни зони бяха загубени само за 45 години. Днес влажните зони изчезват три пъти по-бързо от горите. Световните корали са близо до изчезване при 1.5ºC и пълно изчезване при глобално затопляне от 2ºC.

Загубата и деградацията на влажните зони са основна грижа, тъй като те допринасят за глобалното затопляне чрез превръщането на тези естествени въглеродни "потребители" в източници на емисии. Изгарянето и дренирането на торфените находища представлява 1/10 от годишните емисии на изкопаеми горива - докато деградацията на влажните зони допринася за близо 1/4 от световното изпускане на метан.

През 2018 г. страните по Рамсарската конвенция за влажните зони се съгласиха на мерки за защита, възстановяване и устойчиво управление на торфените и крайбрежните екосистеми.

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция интензивно възстановяват северно-балтийските торфища, за да подпомогнат регулирането на изменението на климата и възстановяването на биологичното разнообразие. Загубата на почти половината от тези торфища произвежда приблизително една четвърт от годишните емисии на CO2 в региона.

Ползите са ясни - необходимо е повече амбиция за спешно разширяване на тези инициативи.

Насърчавам вземащите решения да включат опазването и възстановяването на влажните зони в своите национални политики за изменението на климата, за да отговорят на амбицията на Парижкото споразумение.

Всички ние можем да допринесем за обръщане на загубата на влажни зони, така че да продължим да се възползваме от критичните услуги, които предоставят на природата и хората.

Ние имаме решения. Ние просто се нуждаем от волята и действието. Ние не сме безсилни срещу изменението на климата."


Това заяви в своето становище по случай Световния ден на влажните зони генералния секретар на Рамсарската конвенция Марта Рохас Урего.


BBF
Черноморски солници
http://bspb.org
Заедно 21
Програма Life на ЕС
Natura 2000