На заключителната среща на Обществено-консултативния съвет за Атанасовско езеро, която се проведе  на 29 август 2024 г. в арт клуб „Art, Fishfood & Science – Glarus“ в парк Езеро се представи работата на шестгодишния LIFE проект „Лагуната на живота“, който приключва през септември. Специално за срещата дойде и новият изпълнителен директор на БФБ - Йорданка Славова.

Проект „Поддържане на симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и местообитания“ с кратко име: „Лагуната на живота“ има бюджет 2,525,618 €. 75% се съфинансират от програмата LIFE на Европейския съюз, а 25% от партньорите по проекта. Разпределението между партньорите е следното: Черноморски солници АД – 1 718 418 евро (68 %), БФБ – 606 665 евро (24 %), БДЗП – 107 202 евро (4%) и Заедно 2011 – 93 270 евро (4 %).

Проектът на Българска фондация Биоразнообразие е един от най-комплексните и сложните за възстановяване на крайбрежни местообитания в България.

Екосистемата на Атанасовско езеро е до голяма степен модифицирана от човешката дейност и се нуждае от постоянни грижи и поддържане, за да се опази неповторимото биоразнообразие на лагуната. Хидрологичният режим е главен лимитиращ фактор за нормалното ѝ функциониране и процесите, протичащи в нея. Близо 15 години тази крехка екосистема се поддържа, благодарение на финансирането с европейски средства от програма LIFE и съфинансирането на екологични организации (БФБ и БДЗП) и оператора на солниците (Черноморски солници АД), Но в новите условия на Covid 19, на война, нарастваща инфлация и др., намалява бизнес интереса за добив на сол - традиционна дейност, чиято загуба в бъдеще може да промени напълно облика на езерото и да отнеме от „магията и вълшебството му“.

В рамките на проект „Лагуната на живота“ бе разработена система за активно управление на водния режим и солеността в Атанасовско езеро и бяха приложени комплексни консервационни мерки, елиминиращи основните заплахи за екосистемата. Тези мерки са взаимосвързани и допълващи ефектите си и това ги прави още по-значими и стойностни не само като въздействие върху отделни местообитания и видове, но и върху цялата екосистема на Атанасовско езеро.

Всички планирани консервационни дейности са изпълнени, съгласно предвиденото:

• за първи път от 70 г. са възстановени три главни земни диги в Северното езеро с обща дължина повече от 5,8 км;
• възстановени са 17 км валове и минидиги и са почистени 14 км вътрешни солени канали;
• подменени и ремонтирани са хидротехническите съоръжения, свързващи отделните басейни;
• ремонтиран е главният морски шлюз на Северно езеро, който захранва лагуната с морски води;
• пилотно за България е направено възстановяване на популацията на морска рупия, което е дава изключително добра основа за прилагане на консервационни мерки за тази група растения и в други места, например морското крайбрежие;
• създадени 5 ха благоприятни местообитания за големия воден бик, които могат да се захранват със свежи води целогодишно от близката р. Банска и служат като места за хранене и почивка на десетки видове птици.

Натрупани са знания, практически опит, данни за мониторинг и оценяване състоянието на езерото като крайбрежна лагуна, които да позволят бъдещото ефективно управление на тази територия.

На срещата бяха представени различните сценарии (чрез After LIFE плана за езерото) как да се включат заинтересованите страни в бъдеще и беше изтъкнато, че е важно да се приеме актуализираният План за управление на резервата (процес, който е забавен вече 10 години) и още повече да започне процес по изготвяне на Интегриран план за управление, който да разглежда всички типове територии – поддържан резерват, защитена местност, Натура 2000 зона Атанасовско езеро.

Мащабните инженерни дейности в езерото се отразиха и на птиците и реално ефектът от тях ще бъде още по-видим през следващите години, когато стресът от техническата намеса в местообитанието ще е преминал напълно. Компенсаторните функции на езерото се задействат и се очаква положителният ефект ще бъде голям. Засега изследванията не показват конкуренция за храна между фламингото, саблеклюна и кокилобегача, но е важно да продължи да се следи ситуацията, особено след като през 2024 г. сме свидетели на първото гнездене на розово фламинго в България.

Представени бяха допълнителните проучвания на биоразнообразието, а именно на съобществата на прилепите и на водното конче Тъмно смарагдово водно шило. Интересно е, че бяха открити два нови за езерото вида прилепи, както и факта, че прилепите не хибернират (не спят зимен сън), а са активни през цялата година и дори на Коледа се хранят около езерото.

Генериран е голям обществен интерес – хората са въвлечени и запознати с езерото, което е спомогнало за развитието на Бургас като туристическа дестинация. Добре познато у нас и в чужбина, благодарение на комуникационните дейности на проекта, розовото езеро и търсено и посещавано, особено през летния сезон. Уебсайтът http://lagoon.biodiversity.bg съдържа разнообразна информация за лагуните, Натура 2000 зоната, ползите от езерото, вдъхновените и т.н. и ще продължи да функционира следващите 5 години.

Редица практически материали бяха създадени по време на проекта, като „Наръчник за развитието на Бърдуочинг туризма“ на д-р Петър Янков, който ще послужи на тези, които искат да развиват този тип екологичен туризъм.  “Въведение в управлението на влажните зони” с автори Спас Узунов и Дияна Костовска е предназначен за студенти по „Екология и опазване на околната среда“ и от други природонаучни специалности. Подходящ е при подготовка на проекти и може да бъде използван и от компетентни органи за опазването на влажните зони и като работещ инструмент за прилагане изискванията на европейското законодателство. Тези и други полезни материали могат да бъдат разгледани тук: https://lagoon.biodiversity.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8-1-51.  В два университета бе въведен лекционен и практически курс за магистри по екология за управление на влажни зони.

За 6-те години на проекта са изпратени 84 новини до медиите, има 40 публикации в ТВ и 845 в останалите медии, както и 28 международни публикации. През 2022 заснехме филма „Солени хора“, а през 2024 бе създаден анимационният клип „Солени същества“ по песента на Мила Робърт, 9 видео клипа представят езерото и дейностите, които се извършват в него.

Създадохме модел за повишаване на добавената стойност на продуктите/ услугите от Натура 2000 зона и заедно с партньори разработихме различни продукти и услуги с каузата Атанасовско езеро. Всички те могат да бъдат разгледани тук: https://lagoon.biodiversity.bg/cause/ Част от продуктите с кауза съдържат ресурс от езерото (шоколад със сол, зелена сол, сапун Пеликан), други са за него (свещ Фламинго, книга Полет в солта), а услугите с кауза (работилници, водене на групи и др.) свързват хората директно или индиректно с езерото. За съжаление любимото на бургазлии пространство „симБиотично“, което всяко лято събираше приятели и съмишленици с близо 40 събития за 5 години и дори в условия на пандемия, затвори за постоянно в края на ноември 2023 след тежки щети от буря.

БФБ вече е организация, която обединява хора и опит за работа с крайбрежни лагуни/ солници – споделяме и приемаме опит от Франция, Испания, Гърция, Албания, Португалия, и др. На 7 сесия на Наградата за  ландшафта на Съвета на Европа и на церемония в Бергамо през 2022, заедно с МОСВ получихме специално отличие за проект „Солта на живота“. През октомври 2022 г. организирахме хибридна LIFE среща „Иновативни подходи в управлението на крайбрежните влажни зони“, в която десет LIFE проекта и пет други европейски проекта от Италия, Испания, Гърция, Черна гора и България споделиха своя опит.

БФБ ще продължи да работи за опазване на Атанасовско езеро, ще следи за спазване на екологичното законодателство и ще организира събития, за привличане на интереса към лагуната и нейните обитатели. Ангажирането на всички партньори и заинтересовани страни и изпълняването на ангажиментите им е ключово за розовото бъдеще на една от най-ценните природни територии в България и Европа.