Всеки, който разговаря с Радостина Ценова за опазването на природата в България, бързо осъзнава, че нейните задълбочени познания се срещат с истинска страст. Още в гимназията тя се е фокусирала върху биологията. След като завършва образованието си по екология, през 1998 г. започва работа в Българската фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) – решение, което отбелязва началото на почти тридесетгодишна история на успеха. Тя се обръща назад към епоха, в която е повлияла значително на регионалното опазване на природата и мащабния проект за Европейския зелен пояс.
 
Пионерската работа в Природен парк „Странджа“

Важен етап, който продължава да определя работата на Ценова, е тясно свързан с девствения природен парк „Странджа“. Създаден през 1995 г., този природен парк, обхващащ 1161 квадратни километра, е най-голямата защитена зона в България, представляваща приблизително един процент от общата площ на страната. Когато БФБ започва предварителна работа по плана за управление на парка през 1998 г., екипът навлиза в напълно непозната територия. „Странджа“ е уникална в България: това е единственият природен парк, в чиито граници се намират 21 села и селища. Опазването на природата тук не може да се прилага срещу хората, а по-скоро трябва да се оформя в партньорство с тях.

Първоначално всичко е различно от лесно. След десетилетия в строго охранявания, изолиран граничен район с Турция, природозащитниците се сблъскват с дълбоко недоверие от местните жители. „Концепцията за съвременна защита на природата беше просто твърде нова и модерна за хората там“, спомня си Ценова. „Те бяха подозрителни, защото години наред бяха живели в изолирана зона на забрана и бяха работили в тясно сътрудничество с граничарите. Но именно тази десетилетна изолация по време на Студената война беше късмет за природата – тя спаси региона от унищожение.“

Освен това има уникална геоложка особеност: Странджа планина е била пощадена от ледниковото изменение на климата преди хиляди години, което я е превърнало в убежище за видове, отдавна изчезнали в останалата част на Европа. Така в гъстите гори са оцелели уникални реликтни видове, като например известния странджански рододендрон.

Европейският зелен пояс: От контрабандисти до екскурзоводи

Концепцията за „Зеления пояс“ – превръщането на бившата Желязна завеса в оживен коридор за биоразнообразие – е повтаряща се тема в международната работа на Ценова. За да запечата тези скрити природни съкровища в колективната памет, БФБ създаде уникална, мобилна фотоизложба. Под провокативния лозунг „Места забравени, забранени, опазени“ професионални фотографи и любители представиха изображения на някога недостъпните гранични региони. Изложбата обиколи България, предизвиквайки значителен интерес, а кулминацията ѝ беше представянето й в Швейцария, на което присъстваше и българският посланик.

БФБ става член на Европейската асоциация за Зеления пояс. Визията на Ценова винаги се е простирала отвъд българските граници. В планината Беласица, на тройната точка между България, Северна Македония и Гърция, БФБ координира трансгранични проекти за опазване на природата. Но по-важното подготвя документацията и местните хора за обявяване на последния Природен парк в България - Беласица. 

„Бяхме и сме невероятно горди с това, защото това беше наш собствен успех, извоюван от самото начало“, подчертава Ценова.

Една инициатива датира отпреди около 20 години: По това време фондацията е помогнала за преквалификацията на местни жители, които преди това са се занимавали с незаконна контрабанда на хора в граничния регион, като сертифицирани екскурзоводи по природа и туризъм. Визионерски опит за създаване на зелени икономически перспективи в структурно слаб регион.

Неуморна борба, водена със сърце и душа

Въпреки всички важни етапи, ежедневието на Ценова все още е белязано от продължителни бюрократични и екологични битки. Огромният натиск за строителство и развитие по крайбрежните участъци на парка е постоянен, а колебанията в цените на дървесината многократно водят до търговска сеч в защитените гори. Нещо повече, окончателният план за управление на Природен парк „Странджа“ все още не е приет от Министерството на околната среда поради конфликт на лобистки интереси. В момента не се разработва нов план.

Финансовата несигурност в неправителствения сектор също изисква постоянство. „Имаше моменти, когато изобщо нямах доходи.“ Но всеки, който слуша Ценова, осъзнава, че отказването не е вариант за нея. Родният ѝ град Бургас, където фламинго, пеликани и щъркели могат да се наблюдават от прозорците, ѝ дава обновена енергия всеки ден. „Разбира се, понякога е разочароващо, когато трябва да водиш едни и същи битки година след година“, признава тя открито. „Но когато видиш какво вече сме постигнали и как се развиват нещата, знаеш точно защо вършиш тази работа.“