Няколко са заплахите за местообитанията в Атанасовското езеро и по специално за крайбрежната лагуна.
Най-голямата се крие в директната промяна или унищожаване на хабитата.
Това може да се случи при евентуално модернизиране на солниците или несъобразяване на стопанските дейности като например подмяната или разрушаването на старите диги. За нуждите на солодобива се изграждат големи, високи и широки диги от почвен материал. Те бързо обрастват с растителност, което ги прави неподходящи като места за гнездене на птици като саблеклюна, кокилобегача, морския дъждосвирец, речната и белочелата рибарки, които са характерни обитатели на крайбрежната лагуна. Проучвания доказват, че тези видове предпочитат да гнездят на ниски валове, обковани с дъски. Внезапното покачване на водното ниво в някои басейни в началото на лятото и изпразването им през есента не винаги е съобразено с нуждите на гнездящите и хранещите се птици.
Във връзка с променящите се климатични и хидрологични условия в последните десетилетия е необходимо да се преосмисли и модернизира цялостното управление на водите. По този начин ще може да се оцени риска от наводнения и други бедствия, които могат да доведат до колапс в екосистемата и да се планират и реализират необходимите технически и административни мерки за намаляване на риска. Така резките колебания в условията в Атанасовско езеро, предизвикани от съвременните климатични промени ще бъдат минимизирани, както и ще бъде намален екологичният стрес за лагуната и нейните обитатели, предизвикан от тях.
Поради разположението си в рамките на града, Атанасовското езеро е подложено на силен антропогенен натиск. Хора, често навлизат по дигите и валовете, за да събират яйца на солничното раче, да търсят блатен червей, да разходят домашен любимец или да отидат до басейните с лечебна луга. Така те безпокоят обитателите на лагуната. Замърсяването на водите на канала, заобикалящ езерото, крие опасност както за неговите обитатели, така и за крайбрежната лагуна като местообитание.
Сложният комплекс от различни местообитания, налични в Атанасовското езеро, привличат голямо разнообразие от птици. Крайбрежната лагуна е от изключителна важност за някои тясно специализирани видове, както и за миграцията и зимуването на значителен брой птици. Всички те са застрашени от големия брой на хищниците, които свободно навлизат в лагуната. По дигите свободно се разхождат бездомни кучета, лисици и чакали, които унищожават цели колонии на дъждосвирците и рибарките.
Опасност за обитателите на крайбрежната лагуна има не само в границите на резервата, но и около него. През зимните месеци в нивите около защитената зона се ловува, което причинява допълнително безпокойство на птиците. Ежегодно в езерото зимуват хиляди гъски - голяма белочела, сива и червеногуша. Последният вид е световно застрашен, но понякога става жертва на ловците.
Около Атанасовското езеро има няколко далекопровода. Те преминават както през северната, така и през южната му част. По време на сезонните миграции и особено през есента, електропреносните съоръжения стават причина за загиването на редица мигранти, особено бели щъркели и пеликани.
В района на север от езерото има няколко инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни и фотоволтаични паркове, които още повече ще застрашат птиците. Относително гъстата мрежа от далекопроводи влияе негативно и върху ландшафтните и естетически качества на района около резервата.
Освен това има проекти за застрояване около лагуната, което ще доведе до още по-засилена урбанизация на мястото.
Данните от мониторинга на ключови видове птици определят хищничеството от наземни хищници като най-значимото отрицателно въздействие след резките повишавания на водното ниво на езерото и свързаното с това наводнение на гнездовите колонии и гнездата на птиците. При това хищничеството действа с постоянна във времето честота и висока интензивност.
Хищничеството предизвиква преки щети, изразяващи се в директно изяждане на яйца и малки, тяхното стъпкване или индиректно – безпокойство върху птиците, които излитат и инкубацията на яйцата се нарушава, птиците изразходват енергия, която или приоритетно възстановяват преди грижата за гнездата и малките, или не успяват да възстановят, тъй като се връщат в гнездата. Индиректно хищниците влияят върху качеството на местообитанията, разрушавайки ги, компрометирайки възстановителните и ремонтните работи по дигите и валовете или унищожавайки подходящи за укрития на малките естествени елементи от тях.
Градиент на натиска от хищници по видове (групи) – от висока към ниска интензивност
Чакал > скитащи кучета > дива свиня > порови (белка, невестулка, черен пор) > видра > скитащи котки > други хищници
В определени години натискът е толкова голям, че е възможно да компрометира целия размножителен период. Това рефлектира върху състоянието на популациите на приоритетните видове птици и като цяло на орнитоценозата на Атанасовско езеро. До настоящия момент липсват проучвания и конкретни данни относно хищничеството от наземни хищници в Атанасовско езеро. Липсва информация за видовия състав, числеността, времето и подходите за навлизане на хищниците в колониите, видов състав на жертвите, начин на ловуване, относителен дял на натиска на отделните видове хищници върху орнитоценозата.
Един от съвременните методи за събиране на част от тази информация е c прилагането на наблюдение с фотокапани.
Запознайте се с доклада за използването на фотокапани за излседване на хищничеството в Атанасовско езеро, изготвен от консервационния експерт Спас Узунов.
