Изпълнителният директор на БФБ Йорданка Славова и Консервационният експерт Спас Узунов участваха в научна конференция „Опазване и управление на влажните зони за справяне с изменението на климата“ във Валенсия, Испания. Конференцията е част от програмата на Валенсия за Европейска зелена столица 2024 г. Това е първия средиземноморски град, получил престижното признание, което от 2010 г. се присъжда от Европейската комисия.
Конференцията даде възможност с повече от 50 научни доклада и 20 постера участниците да разпространят работата си, да споделят идеите си, да общуват с учени, изпълняващи проекти за реставрация и политици, както и да работят в международна мрежа. Представени бяха нови научни и технически постижения и в крайна сметка технически инструменти (извлечени от резултатите от множество проекти и инициативи) за устойчиво управление на влажните зони, което ще помогне на практиците и мениджърите да вземат стратегически решения за справяне с глобалната промяна.
БФБ представи чрез постер дейността за възстановяване на морски треви в Атанасовско езеро в рамките на LIFE проекта „Лагуната на живота“. Бяха демонстрирани методите за трансплантация на рупия, трудностите, които срещнахме при възстановяването и консервационната стойност на постигнатия успех в тази област на природозащитата. Нашият постер предизвика сериозен интерес и проведохме дискусии с експерти от различни страни. Новите контакти и споделения опит ни карат от една страна да изпитваме гордост от нашите усилия и резултати, а от друга да се запознаем с успехите на други подобни проекти, да споделим опит и да почерпим вдъхновение.
Освен това Конференцията обърна специално внимание на Албуфера, чието езеро е собственост на Градския съвет на Валенсия и е част от голяма зона, защитена от Generalitat Valenciana. Тук трябва да се отбележи, че Валенсия е единственият испански град, акредитиран като град с влажни зони (COP14, 2022 г.), наименование, установено от Рамсарската конвенция като признание за значението на градовете за опазването на градските влажни зони.
Природният парк „Албуфера“ е уникален случай на съпротива срещу огромния външен и вътрешен натиск. Фактът, че езерото, района на Девеса и близките оризови полета са избегнали заличаването, предвидено през 70-те години, се дължи на подкрепата и грижите, предоставени от гражданите, на впечатляващия научен мониторинг, който се провежда в региона от десетилетия, и на решителната политическа воля да се запази живата флора и фауна на района, като същевременно се полагат грижи за неговите жители и посетители.
Посетихме център за размножаване и изследване на застрашени от изчезване видове в „Албуфера“, където в изкуствени условия учените възстановяват редица видове, сред които застрашени папрати, морски треви и други макрофити, ендемични видове риби, земноводни и блатни костенурки. Задълбочена научна програма позволява да бъдат подобрени знанията за биологията и екологията на тези видове и не на последно място – да бъдат връщани в природата. И тук имахме възможност да поговорим за работата с морски треви, чието възстановяване в Албуфера е също приоритетна дейност.
Посетихме местата за възстановяване на дюнни местообитания, в които в последните 20 години испанските колеги са вложили много труд, средства и усилия, за да върнат към природата повече от 10 кв. км бетонирани с безкрайни туристически комплекси в миналото. Сега тази територия е превърната в неразличима от естествените дюни и е оазис на богато биоразнообразие. Това е и място, в което колегите от проект „Wetlands 4Climate”, финансиран от Програма LIFE на ЕК провеждат част от своите научни изследвания за ролята на крайбрежните местообитания за намаляване на ефектите от климатичните промени и адаптацията към тях. Бяха демонстрирани експерименти за изследване на поглъщащата способност на различни видове почви, растителност и местообитания, чиято цел е да се предложи универсален протокол за определяне на погълтителния потенциал на различните типове влажни зони и така да се допринесе за тяхното познаване и опазване.
Разходката с лодка в езерото Албуфера остави у нас незабравим спомен от прекрасните гледки и птиците на природния парк, а посещенията в Музея на науката и Центъра Океанографика във Валенсия - най-големият аквариумен комплекс в Европа, ни оставиха без думи от отношението и разбирането на испанците към науката и опазването на природата.
Влажните зони са важни местообитания за много видове диви животни, някои от които са сериозно застрашени, и оказват влияние върху обществото и благосъстоянието на хората от хилядолетия. Въпреки голямото им значение, влажните зони са изправени пред няколко заплахи, включително тежка деградация или загуба през последните десетилетия, влошени сега от изменението на климата.
Влажните зони не само имат потенциала да регулират местния климат поради топлинната инерция на водата, но когато са в добро състояние на опазване са способни да задържат големи количества въглерод от атмосферата, действайки като естествени поглътители, които спомагат за облекчаване на увеличаването на концентрациите на парникови газове в атмосферата, генерирани от антропогенни дейности.
Промените в техния природозащитен статус обаче могат да повлияят на баланса, като благоприятстват изходящите въглеродни потоци пред входящите, намалявайки естествения капацитет на влажните зони да отделят въглерод и дори ги превръщат в източник на парникови газове. По този начин влажните зони могат да играят ключова роля за смекчаване на парниковия ефект в лицето на бъдещите климатични условия, но неадекватното управление или продължаващите заплахи за техния природозащитен статус биха могли да увеличат техните емисии на парникови газове и значително да намалят този екосистемен принос.
