За пета поредна година спортният календар в България започва с полумаратона Атанасовско езеро. На 18 януари - Атанасовден в Културен център „Морско Казино“ Бургас се събират спортисти от цялата страна, които ще мерят сили и спортен дух в три дисциплини – бягане 21 км, колоездене 21 км и бягане 8 км.
Всички желаещи да се включат могат да се регистрират до 6 януари 2020 г. и да се запишат през сайта на състезанието - http://polumaraton.zelenastrandja.com.
Както всяка година ще има и богата съпътстваща програма, томбола с награди за всички участници и благотворителен базар, а специален гост ще бъде шампионът по планинско бягане и маратон - Шабан Мустафа от Сунгурларе.
Организатори са Сдружение "Зелена Странджа", Българска фондация Биоразнообразие и Община Бургас.
Ето малко любопитна информация от кухнята на състезанието, която споделят самите организатори – Владимир Димитров от сдружение „Зелена Странджа“ и Радостина Ценова от Българска фондация Биоразнообразие (БФБ).
Как се роди идеята?
Радостина: „Атанасовско езеро е единствената защитена територия в България, на която от години празнуваме не само рожден ден на 12 август (когато е обявен едноимения резерват), но и имен ден на 18 януари, благодарение на LIFE проектите на БФБ „Солта на живота“, а сега и „Лагуната на живота“. Това е част от начина, чрез който ние успяваме да привлечем повече приятели на Атанасовско езеро, което е наистина една забележителна природна територия. Освен че е най-богатото на птици място в България, езерото предоставя различни екосистемни услуги, които го правят все по-популярно с другите му лица – като място за лечение, спорт и почивка, вдъхновение, но и източник на храна.“
Владимир: „В края на лятото на 2015 от сдружение „Зелена Странджа“ активно подготвяхме нашето първо състезание по бягане и колоездене „Странджа без ограничения“ от местност Качул до Ахтопол, чиято цел е да се представят изключителните възможности за туризъм, спорт, отдих и развлечения в Странджа. През пролетта като директор на природен парк „Странджа“ по време на Фестивала на зелениката бях организирал за първи път състезание по горско бягане в Странджа – 32 км край село Визица. Когато моите приятели от БФБ споделиха, че искат да разнообразят програмата за следващия имен ден на Атанасовско езеро, аз им предложих да организираме маратон. Първоначално желанието ни беше маршрута да бъде обиколка на езерото, но след няколко огледа на терен и предвид суровите метеорологични условия в средата на януари, решихме трасето да бъде по-щадящо и възможно за преодоляване и от колоездачи, като все пак отвежда състезателите до другия, северен край на езерото, където е разположен самия резерват.
Каква е целта на този полумаратон?
Радостина: „Нашата цел е да намираме нови съмишленици и приятели на Атанасовско езеро, защото вярваме, че това е начин да опазим крайбрежната лагуна и нейните обитатели от всички потенциални заплахи. Езерото е най-посещавано през лятото, заради басейните с луга и кал, но за нас е важно да покажем на хората, че то може да се ползва за спорт и през зимата и да се посещава през всички сезони, защото винаги има какво да предложи.“
Владимир: „Чрез Полумаратона „Атанасовско езеро“ ние насърчаваме развитието на спорта и движението не само сред бургазлии, но и сред любители на бягането и колоезденето от цялата страна. Когато започнахме преди 5 години още нямаше толкова организирани състезания като в момента. Радостно е, че в днешно време тези спортове се практикуват от все повече хора, както и че броят на организаторите на събития и мотиваторите расте. От друга страна популяризирането на Атанасовско езеро и неговото значение за всички нас като природозащитен обект на регионално и световно ниво също е основна цел на полумаратона. Благодарение на него, хиляди хора чуват за езерото, а друга голяма част и го посещават.“
Предизвикателствата …
Радостина: „За нас като екологична организация беше голямо предизвикателство да се впуснем в провеждането на спортно състезание, защото нямахме подобен опит, но имахме късмета да работим с Владо от „Зелена Странджа“, който е истински професионалист и подходи с много вещина при избора на точното трасе, подбора на отделните дисциплини и разгласата на самото състезание в подходящите среди. Иначе срещата със спортистите за нас беше много приятна изненада - въпреки тежките метеорологични условия не чухме някой да се оплаква или нещо да недоволства. През тези пет години срещнахме много ведри, позитивни и вдъхновяващи хора, а участниците бяха на всякаква възраст - от деца на 4 години до спортисти над 70 години.“
Владимир: „Сезонът. Основното предизвикателство за нас като организатори, а и за самите участници е сезонът на провеждане. Това е първо състезание от рода си за годината за цялата страна. Още първата година няколко дни преди състезанието зимата ни изненада, докара сняг дори и в Бургас, затвори много пътища в страната и ни принуди да отложим датата с една седмица. За второто издание пък имахме проливен дъжд, преминаващ след това в сняг, силен вятър и наводнено трасе. Условията са наистина трудно предсказуеми и като цяло тежки. Те са истинско изпитание за физиката и волята и всички участници в състезанието са герои.
Партньорите. За всяко едно подобно мероприятие, за да го има изобщо, изключително важно е да бъдат намерени подходящите съмишленици, партньори и спонсори. Затова аз съм благодарен на всички хора и организации, повярвали и застанали до нас през годините. На моите приятели от Българска фондация Биоразнообразие аз вярвам и знам, че винаги мога да разчитам. С тях съм готов да организирам всичко, навсякъде и по всяко време. Огромна заслуга разбира се има и Община Бургас, която ни подкрепи от самото начало и продължава да го прави до ден днешен.
Доброволците също са безценни с това, което правят за останалите участници. Всяка година са нужни около 15-20 човека за обезпечаване нормалното протичане, информираността и сигурността на състезателите в полумаратона. Имало е доброволци, които специално идват от София и други градове, за да помогнат. Те са тези, които подават чаша топъл чай или шепа ядки и без тяхната всеотдайна помощ не бихме могли да се справим.
Вдигане на нивото. С увеличаването на броя на участниците през годините и ние бяхме принудени да развиваме и подобряваме организацията. Преломен момент, който никога няма да забравя, беше състезанието през 2017. Тогава все още отчитахме ръчно времето и на финала раздавахме талончета с поредни номера на всеки финиширал участник с чиято помощ оформяхме крайното класиране. Времето беше студено, мокро и ветровито. Всички, които чакахме на финала, бяхме премръзнали, пръстите на ръцете ни отказваха да ни слушат. Въпреки, че и състезателите бяха мокри и кални, аз предпочитах в онзи момент да съм на тяхно място. Кулминацията дойде, когато бегачи и колоездачи пристигаха на талази на финала, а един от доброволците се паникьоса и изтърва талончетата с поредните номера, които се разпиляха по земята. За миг настана хаос. За щастие, класирането на победителите успяхме да го направим на място, но за цялостното класиране трябваше да черпя информация от снимки, разкази на очевидци и други източници. След този случай решението беше взето – на следващата година вече имахме професионално електронно отчитане на времето на всеки участник, направихме отделен сайт на състезанието, съпътстващата програма беше по-богата, като разчитахме на по-голям брой професионалисти за воденето и отразяването на събитието. С други думи – вдигнахме нивото и продължаваме да го правим с всеки следващ път“.
