Солниците навсякъде из Европа са необикновено място, което си заслужава да бъде видяно, посетено, харесано… Преди няколко месеца немската природозащитна организация EuroNatur ни алармира за нуждата от спасяване на солниците в Улцин, Черна гора. Бяхме чували за тях от колеги, които бяха идвали на място, но не познавахме историята и биоразнообразието им. Запознахме се с кампанията Save Salina и подкрепихме усилията на природозащитниците чрез подписване и разпространение на петицията до Министър председателя на Черна гора за обявяване на защитена територия.

Случайно или не, но в края на октомври БФБ бе поканена да излъчи представител в обучителен модул на IUCN за трансгранично опазване на природата, не къде да е, а точно в Улцин. Това ни позволи след края на тридневното обучение, част от групата, която не е отпътувала да се организира помежду си и да направим кратък тур до солниците.

„Бяхме водени от отдадената на каузата Zenepa Lika от местната организация MSJA („Martin Schneider-Jacoby Association“), създадена през май 2016, за да опазва биоразнообразието на Солници Улцин и други природни обекти в района. Видяхме на живо какви могат да са последствията от една лоша приватизация на производство. Днес всичко е унищожено, а красивата някога сграда на управата, която е полуразрушена беше стряскаща гледка за всички нас.“ – споделя Радостина Ценова. Въпреки това десетките розови фламинги, къдроглави пеликани, малки корморани и патици, които видяхме в момента дават надежда, че скоро това място ще получи така дълго чакания специален статут на защита от Черногорското правителство, а някой ден може би и самия солодобив ще се възстанови и ще дава поминък на хората от региона.

Солниците са създадени 1927 г., но са започнали да произвеждат сол от 1937 г. И тук, както и при нас с Атанасовско езеро – солниците са борили маларията, която е върлувала из района. Това всъщност е първата фабрика в Черна гора и е причината Улцин да се превърне в град. Интересно е, че за разлика от нашите солници, тук солничарите са живеели със семействата си целогодишно и тук са се раждали децата им. Средният добив на сол през годините е около 30 000 тона/годишно, като най-добрата им реколта е от 54 000 тона. А работещите са били 400-500 човека. Имали са голяма лаборатория, теснолинейка с вагонетки, в които се е товарила солта, кристализатори и система от свързани басейни за концентриране на водата. Но с приватизацията ситуацията в солниците се променя и интересите за застрояване на апетитния терен в близост до морето се увеличават. Компанията Еврофонд, която приватизира предприятието за няколко години го довежда до унищожение, въпреки усилията на местната организация Center for Protection and Research of birds (CZIP) / BirdLife Montenegro и международната подкрепа на  BirdLife International, BirdLife Europe, секретариата на Бернската и Рамсарската конвенция, ЕК, Евронатур и др. организации от Черна гора и региона.

През 2012 е постигнат голям успех, когато правителството на Черна гора е решило да откаже на фабриката, обхващаща 15 кв.км разрешение да превърне солниците, които са една от най-важните солени влажни зони в средиземноморската зона, в туристическа атракция с хотели и голф игрища.  Освен това правителството решава да предостави на територията, която вече е международно призната за нейното естествено богатство (като IBA, Emerald зона, и потенциално Рамсарско място и Натура 2000 зона), подходящ статут на защитена територия и природно наследство, каквито напълно заслужава.

Солниците са част от делтата на Bojana-Buna, която се образува в устието на река Бояна - естествена граница между Черна гора и Албания. Милиони птици разчитат на този птичи рай всяка година. Това е една от най-важните зони за птиците и биоразнообразието на Адриатика (IBA), със своите невероятни 250 вида, които гнездят или просто спират през пролетта и есента, за да почиват, докато пътуват по миграционния маршрут в източната част на Адриатическо море. Тук са наблюдавани видове като белочела рибарка, блатна лястовица, турилик, синяви, лопатарки и др.

През 2013 г. приватизираното предприятие спира да работи и работниците са освободени. Все още в полуразрушеното хале има сол, добита през тази година, която дори не е продадена. Но по-страшното е, че помпите, чрез които се управляват водите в солниците вече не функционират и всяка година част от потомство на птиците там бива унищожено от високите води, които навлизат безпрепятствено. Повече подробности вижте от любопитния и много красив филм на колегите от Черна гора.

За съжаление до този момент солниците все още нямат никакъв официален статут на защита, но уверенията на министерството за устойчиво развитие и туризъм в Черна гора са, че в съвсем скоро време това ще се случи и ней-вероятно Общината в Улцин ще трябва да осигури управлението на бъдещата защитена територия. Оставаме в очакване на добри новини от това важно място, много подобно на нашето Атанасовско езеро.