Петата Европейска конференция за биоразнообразието и изменението на климата, организирана съвместно от Германската федерална агенция за опазване на природата (BfN) и Европейската мрежа на агенциите за опазване на природата (ENCA) се проведе от 26-28.09. в Бон с тематичен фокус върху въздействието и ролята на реките и крайбрежните влажни зони.

Конференцията имаше за цел да засили обмена на опит и работата в мрежа между учени, политици и практици върху въздействието и ролята на влажните зони за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Представители на 26 страни взеха участие на живо и онлайн. Проект "Лагуната на живота" беше представен с два постера на следните теми:

1. Биосоленото земеделие – нов подход за адаптиране към изменението на климата и опазване на солени езера – примери от България и Португалия, подготвен от Българска фондация Биоразнообразие и Salina Greens (Португалия).
2. Промените на климата изместват ли миграцията на някои видове птици на Атанасовско езеро, България?, подготвен от д-р Петър Янков Българско дружество за защита на птиците – BirdLife България.

Петте основни сесии, които обединяваха презентациите и дискусиите бяха:

• Предстоящите предизвикателства за биоразнообразието на влажните зони (реки и крайбрежни влажни зони) и изменението на климата ;
• Природно -базирани решения (NBS) за смекчаване на изменението на климата и адаптиране в речни и крайбрежни влажни зони;
• Увеличаване на ползите от екосистемните услуги в речните и крайбрежните влажни зони;
• Възстановяване на влажни зони на практика: преодоляване на бариерите и увеличаване на мащаба на изпълнението;
• Политиките за влажните зони: Как Европа да продължава напред.

Специален фокус имаше върху изпълнението на една от целите на Стратегията за биологично разнообразие 2030 - за възстановяване на 25 000 км свободно течащи реки с представени примери от Германия и среден Дунав.

Представена беше и инициативата Freshwater Challenge на ООН, стартирала през март 2023,  която има за цел да привлече подкрепата, необходима за възстановяване на 300 000 км реки и 350 милиона хектара вътрешни влажни зони до 2030 г. в света.

Акцент беше поставен и  върху темата за въглеродния баланс, съхранениетo на въглерод в продуктите и синия въглерод (Blue carbon), който се складира в крайбрежните и океанските екосистеми. Бяха дадени примери от Шотландия как крайбрежните блатисти територии складират повече въглерод на единица площ от горите на сушата.

Обсерваторията на средиземноморските влажни зони ( Mediterranean Wetland Observatory) представи с постер с широкомащабното си проучване за картографиране на съществуващи и пресъхнали влажни зони, направено в цялото Средиземноморие и базирано на хидроекологични данни (напр. топография, повърхностен отток, геология), комбинирани с климатични променливи, динамиката на повърхностните води и налични сгради. Изработената карта е иновативен инструмент за по-добро приоритизиране на потенциалните влажни зони за възстановяване в Средиземноморието.

По време на конференцията бяха разработени препоръки за повишаване на осведомеността за важността на темата на конференцията.