Иво Данчев

Новини

Управлението на крайбрежните влажни зони обсъдиха експерти от Европа в Бургас и се запознаха с лагуната Атанасовско езеро

17.10.2022
срещата

На 12 и 13 октомври 2022 в Международния конгресен център Бургас в зала Форос се проведе международна среща за Иновативни подходи в управлението на крайбрежните влажни зони, посветена на 30 години от стартирането на европейската програма LIFE, която финансира само проекти за опазване на природата.

70 участници на живо в залата и онлайн и десетки, които следиха стрийминга по социалните мрежи се запознаха с 16 презентации на експерти от Европа. Представени бяха 10 LIFE проекта и 5 други европейски проекта от Италия, Испания, Гърция, Черна гора, България и др., както и постерна сесия, включваща 7 постерa от Франция, България и САЩ (чрез онлайн презентация на студенти от университета в Колорадо, работили три месеца в Атанасовско езеро).

Целите на срещата бяха да се проучат и очертаят интегрираните и нови подходи за опазване на крайбрежните влажни зони с техните характерни местообитания и видово разнообразие в три основни направления:

  • Управление на крайбрежните влажни зони и междусекторно сътрудничество
  • Иновативни подходи за възстановяване, консервация и мониторинг
  • Социално-икономическата стойност на крайбрежните влажни зони

Относно управлението на влажните зони и междусекторното сътрудничество дискусията се съсредоточи върху местното участие чрез договори за управление и доброволно включване на заинтересованите страни, предприето от италианския проект Maristanis. Като успешен пример беше представен Общественият съвет като механизъм за въвличане на различни заинтересовани страни в управлението на Атанасовско езеро. Казусът на Поморийско езеро очерта предизвикателствата да се управлява влажна зона без План за управление. Интересен беше споделеният механизъм за стимулиране/наказване на заинтересовани страни, които не спазват договорите за управление.

По отношение на иновативните подходи за възстановяване, опазване и мониторинг на влажните зони голям интерес предизвикаха случаите с влажната зона Ulcinj salina в Черна гора (спирането на солодобива, промяната на собствеността и кампанията за спасяването на територията), успешното възстановяване на лагуната Атанасовско езеро (доказано от заселването на емблематичното розово фламинго, намерило тук оптимално място за хранене), както и испанските примери от L'Albufera, Валенсия (където са закупени и възстановени значителни участъци земя). Беше представен мултидисциплинарният подход при възстановяването на вътрешната част на Венецианската лагуна и темата за включването на ловците като специфична целева група и ангажирането с тях.

Серия от презентации бяха фокусирани върху използването на влажните зони като индикатор за изменението на климата. Възстановяването на територии с морски треви беше във фокуса на три презентации. Колегите от Проект LIFE TRANSFER представиха опита за възстановяване на морски треви като инструмент за опазване на крайбрежните местообитания в Италия, Испания и Гърция и незаменимите ползи, които тези доскоро пренебрегвани елементи на крайбрежното биоразнообразие предоставят.

Акцентът върху решенията, основани на природата, беше особено важен, като сравнително нов инструмент на социално-икономическия аспект на влажните зони. Потенциалът за съхранение на въглерод на влажните зони и методите за изчисляването му бяха представени като важен елемент от набиращата все по-голяма популярност въглеродна икономика.

Бургас с неговото Атанасовско езеро е естествен център на подобна среща – богатото биоразнообразие, съхранената традиция на солодобива, успешното сътрудничество на много заинтересовани страни са чудесен повод да споделим модела за управление, но и да привлечем тук европейския опит, който да ни помогне да надграждаме и развиваме усилията си за съхранение на тази неповторима за Черно море екосистема и да популяризираме неговата значимост за обществото.“ – споделят организаторите от LIFE проекта „Лагуната на живота“ (http://lagoon.biodiversity.bg )

Днес солниците са изправени пред големи предизвикателства, защото малките са обречени на загуба и изчезване под напора на големите солници в Египет, Тунис, Израел и др. Високата себестойност на продукцията и ниската цена, липсата на работна ръка и необходимост от големи инвестиции са едни от причините за техния упадък. А именно те са най-благоприятни за птиците и биоразнообразието. Човекът през вековете до голяма степен е създал разнообразните условия в тези удивителни екосистеми. Днес те са такива, каквито ги виждаме именно заради извличането на сол от тях. И за да бъде поддържано голямото биоразнообразие тези места се нуждаят от постоянни грижи и усилия, които ние искаме да демонстрираме.” – казва Спас Узунов, консервационен експерт на БФБ.

Вторият ден следобед бе посветен на теренно посещение на Атанасовско езеро, където участниците видяха "последните мохикани", които събират ръчно солта, защото от следващия сезон вече ще има механизация на солодобива. Представено бе възстановяването на трите наземни диги в северната част, което ще подобри циркулацията на водата и ще осигури нови по-добри възможности за гнездене на птиците. Възстановяването на минидиги и валове и почистването на вътрешните канали бе демонстрирано като инструмент за управление на водния режим и намаляване на ефектите на фрагментация и еутрофикация, причинени от действието на солника върху екосистемата. Активната миграция на мишелови, осояди и соколи зарадва бърдуочърите, а десетките розови фламинги, бели ангъчи, клопачи и саблеклюни, задоволиха интересът на останалите гости.



BBF
Черноморски солници
http://bspb.org
Заедно 21
Програма Life на ЕС
Natura 2000