Насладете се на интересната Фотогалерия: Лагуната на цветовете и солта, публикувана в Дневник на колегата Спас Узунов от БФБ.

https://www.dnevnik.bg/photos/2019/09/08/3960277_fotogaleriia_lagunata_na_cvetovete_i_solta/

Атанасовско езеро до началото на ХХ век е сладководно или слабо солено. Морските води са навлизали в него само през зимните бури и чрез просмукване през пясъчната коса, която го отделя от морето. Като мярка за борба със смъртоносната тогава малария е превърнато в солник.
Атанасовско езеро е разделено на две несвързани помежду си части чрез пътя Бургас - Поморие. За нуждите на солодобива е разделено на повече от 180 отделни басейна. Това става с изграждане на диги (изцяло от пръст) и на валове (дървена преграда, запълнена с пръст). Целта на разделянето е осигуряване на циркулация на водите и постепенното им изпарение и концентрация на соли в тях.Водите се придвижват между басейните чрез сложна система от канали. 
​​​​​​​
Атанасовско езеро до Бургас е единственият солник за добив на морска сол за хранителни цели чрез слънчево изпаряване на морската вода. В Поморийското езеро също се добива сол, но само за технически цели. Солеността в определени басейни достига до 300 и повече промила. Колкото по-солен е даден басейн, толкова по-наситен е неговия цвят. Червеното оцветяване на водите се дължи на високото съдържание на магнезиеви соли и на микроскопичното червено водорасло Dunaliella salina. Той е единственият жив организъм, способен да оцелее при такава висока соленост. Водораслото продуцира високо съдържание на бета-каротини в клетката си, които са червени на цвят и със специфичен мирис (на моркови), което придава и особения цвят и мирис на черноморската трапезна сол.

При определена соленост на водите солта започва да кристализира и да се натрупва по дъното и по бреговете на басейните. Когато се достигне до определена степен на кристализация, процесът се прекратява чрез източване на водата (луга). В противен случай започват да кристализират магнезиевите соли, които имат горчив вкус и влошават качеството на трапезната сол. След изваждането на солта от басейните тя се натрупва на големи купове от по 2000 - 4000 т, наречени бохори. След първия дъжд повърхността се стапя в изключително твърда кора, която предпазва солта вътре в бохора от дъждовете и вятъра и може да се съхранява няколко години. Бохорите се изграждат изцяло ръчно, за което се изискват голямо майсторство и опит. Единственото, което е нужно на майстора-солничар, е дъска (тупалка), канап, колчета и точно око. Солта се транспортира с вагонетки на малка теснолинейка за сушене, смилане, йодиране и пакетиране, за да достигне до нашата трапеза.

Една особена сол е най-ценната и скъпата от всички - т.нар. Цвете на солта (Fleur de sel). Това са първите солни кристали в процеса на кристализация. Те са кухи и леки и се носят на повърхността на басейните. Вятърът отнася солните кристали в периферията на басейните, където слънцето и Dunaliella salina правят това, което познаваме като Цвете на солта. Тя се събира много внимателно от повърхностния слой изцяло ръчно и не претърпява последващо рафиниране, запазвайки напълно натуралното си съдържание на влага и микроелементи.

Освен всичко друго солодобивът е причина за изключително разнообразни екологични условия в езерото, които привличат за гнездене, хранене, при миграция и зимуване повече от 330 вида от всички наши 420 вида птици. Може би най-популярни са розовото фламинго и розовият пеликан, които могат да се видят в северната част на Атанасовско езеро. В южната част почиват и нощуват световно застрашените къдроглави пеликани, които всеки ден прелитат до Бургаското езеро (Вая) за хранене. За съжаление този вид не може да загнезди в бургаските езера поради многобройни заплахи.

Солянката (Salicornia europaea) е единственото висше растение, което оцелява при екстремна соленост. Това тя прави с натрупване на високо съдържание на соли в талуса си, с което изравнява осмотичното налягане между организма и средата. В каналите живее дребното ракообразно солнично раче (Artemia salina), способно да оцелее при високата соленост. То също съдържа бета-каротини и е храна за множество видове птици. С течение на времето бета-каротинът се натрупва в перата на хранещите се със солнично раче птици и при някои от тях оперението придобива розов цвят (например розово фламинго).

Южната част на Атанасовско езеро се намира в границите на гр. Бургас до кварталите "Изгрев" и "Зорница". Тази част е защитена територия - защитена местност "Бургаски солници". Северната част на Атанасовско езеро е по-дива и отдалечена от града. Тя е обявена за поддържан резерват. В него са забранени всякакви човешки дейности освен охрана, посещения с научна или образователна цел и изпълнение на поддържащи, възстановителни и регулиращи мерки, поддържащи биоразнообразието. И двете части на Атанасовско езеро са "Натура 2000" зона по Директивата за хабитатите и Директивата за птиците, както и влажна зона с международно значение (Рамсарска конвенция).