Тук традицията за добив на сол започва през 9-ти век и френските солопроизводители продължават да опазват традиционните методи. За разлика от солниците по Черноморското крайбрежие, тук важна роля за захранването на басейните с морска вода играят приливите. По време на прилив морската вода навлиза в солните басейни, най-близко разположени до океана, и чрез гравитация се захранват с вода и най-отдалечените басейни. Заради приливите и отливите, дигите лесно се рушат и не е възможно производството да бъде механизирано, както в средиземноморските солници. Тук солта се събира ръчно няколко пъти през годината. Един солопроизводител обработва около 60 басейна, всеки от които дава приблизително 1,5 т сол годишно, а в последните години, заради засушаването производството нараства до 3 тона.
Солопроизводителите са около 400 и са обединени в кооперативи, който отговарят за продажбата и разпространението на продукцията им. Техният девиз е "Работим, за да си изкараме прехраната, а не да трупаме пари" и друго, което споделят е, че за тях е кошмар да видят изоставени солни басейни.
18% от солничарите тук са жени, които имат по-малки по площ ферми, заради тежкия физически труд.
Произвежда се "цвете на солта", едра и мляна сол, която тук не се промива допълнително и запазва минералите си. Продукцията на солничарите се продава в бутик на солта близо до Геранд, където може да се намери сол в различни опаковки и със различни съставки - например с вино, с трюфели, с различни подправки.
От 1979 г. е въведено едногодишно обучение за тези, които искат да станат солничари. В последните години „бялото злато“ е възстановило част от предишната си привлекателност и в момента, има желание от страна на много млади хора да станат солничари и да изоставят работата пред компютъра. Но само 15 от тях биват одобрени да се включат в курса за солничари всяка година.
Предимството на солничарите от Геранд и Мес е, че те могат да се възползват от агроекологичните плащания по Програмата за развитие на селските райони, защото тук добива на сол от морска вода чрез слънчево изпаряване е селскостопанска дейност, а не се категоризира като добивна промишленост. Мярката „Управление на солените блата с цел насърчаване на биоразнообразието” има за цел поддържане на биоразнообразието по бреговете на солените блата като гнездата на саблеклюна, циркулацията на водата, както и премахването на инвазивни видове. В замяна на спазването на специфичните изисквания на мярката, в рамките на петгодишен ангажимент, фермерът-солничар получава годишна субсидия на хектар.
С това френските солничари на Атлантика са привилегировани от солничарите от Средиземноморието и Черноморието.
Екип на LIFE проект "Лагуната на живота" участва в международен семинар на тема "Настоящето и бъдещето на солниците", организиран в рамките на проект LIFE Sallina, където имаше възможността да обмени опит от своите дейности и да се поучи от френския опит в солопроизводството.
