Иво Данчев

Новини

Френските солници при устието на река Лоара - успешен модел за опазване на традиционния солодобив

Човешката дейност, свързана с формирането на малки солни полета на френското атлантическо крайбрежие, е допринесла за поддържането на много местообитания и защитени видове птици и растения. Това е случая на региона на устието на река Лоара или още наричан Земята на солта, който има близо 16 000 ха солени блата.

Тук традицията за добив на сол започва през 9-ти век и френските солопроизводители продължават да опазват традиционните методи за производство на сол. За разлика от солниците по Черноморското крайбрежие тук важна роля за захранването на басейните с морска вода играят приливите. По време на прилив морската вода навлиза в солните басейни, най-близко разположени до океана, и чрез гравитация се захранват с вода и най-отдалечените басейни. Заради приливите и отливите, дигите лесно се рушат и не е възможно производството да бъде механизирано, както в средиземноморските солници. Тук солта се събира на ръчно няколко пъти през годината. Един солопроизводител обработва около шестдесет басейна, всеки от които дава приблизително 1,5т сол годишно, а в последните години, заради засушаването се производството нараства до 3 т.

Солопроизводителите са около 400 на брой и са обединени в кооперативи, който отговарят за продажбата и разпространението на продукцията им. Техният девиз е Работим за да си изкараме прехраната си, а не да трупаме пари и друго ,което споделят е, че за тях е кошмар да видят изоставени солни басейни.

18% от солничарите тук са жени, които имат по-малки по площ ферми, заради тежкия физически труд.

Произвежда се цвете на солта, едра и мляна сол, която тук не се промива допълнително и запазва минералите си. Продукцията на солничарите се продава в бутика на солта близо до Геранд, където може да се намери сол в различни опаковки и със различни съставки например с вино, с трюфели, с различни подправки.

От 1979 г. е въведено едногодишно обучение за тези, които искат да станат солничари. В последните години „бялото злато“ е възстановило част от предишната си привлекателност и в момента, има желание от много млади хора да станат солничари, и да изоставят работата пред компютъра. Но само 15 биват одобрени да се включат в курса за солничари всяка година.

Предимството на солничарите от Геранд и Мес е, че те могат да се възползват от агроекологичните плащания по Програмата за развитие на селските райони, защото тук добива на сол от морска вода чрез слънчево изпаряване е селскостопанска дейност, а не се категоризира към добивната промишленост. Мярката „Управление на солените блата с цел насърчаване на биоразнообразието” има за цел поддържане на биоразнообразието по бреговете на солените блата като гнездата на саблеклюна, циркулацията на водата, както и премахването на инвазивни видове. В замяна на спазването на специфичните изисквания на мярката, в рамките на петгодишен ангажимент, фермерът-солничар получава годишна субсидия на хектар.

С това френските солничари на Атлантика са привилегировани от солничарите от Средиземноморието и Черноморието.

 

Проект Лагуната на Живота участва в международен семинар на тема Настоящето и бъдещето на солниците, организиран в рамките на проект LIFE Sallina, където имаше възможността да обмени опит и да се поучи от френския опит.

 



BBF
Черноморски солници
http://bspb.org
Заедно 21
Програма Life на ЕС
Natura 2000