Eдно различно събитие, посветено на Бургас като място, в което се преплитат индустриалното минало, природната уникалност и културното бъдеще на града се проведе на 7 август в конферентната зала на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, с участието на над 50 гости от Бургас и страната. Срещата бе открита от г-жа Диана Саватева – зам.кмет „Култура и вероизповедания“, която много тематично започна с един вълнуващ стих на Стефан Химитлийски:

„Градът със трите езера

И залива, от който почват

Надеждата да те съзра

най-сетне стъпи върху почва …“

Бургас, един от най-индустриализираните градове в България, отдавна се сблъсква с екологични предизвикателства, включително замърсяване на въздуха и водата, но неговата заобикаляща среда, включваща солници, лагуни, езера и дюни, поддържа разнообразна флора и фауна, някои от които са защитени и добре опазени.

Четири млади архитектки, са се вдъхновили от Атанасовско езеро и са разработили своите дипломни тези по теми, свързани с него, а по идея на една от тях – Анна Железова, бяха представени в една по-различна изложба във фоайето на библиотеката.

1. Анна Железова, архитект, възпитаник на Политехническия университет в Милано (Politecnico di Milano, Италия) през 2025 г. представя: По пътя на Виа Понтика: Изследване на наследството, екологията и потенциалите на Бургас като модел за ревитализация на Западното Черноморско крайбрежие / Along Via Pontica: Exploring Burgas' Heritage, Ecologies and Potentials as a Model for the Revitalization of the Western Black Sea Coast

Предлага визия за ревитализация и адаптация на индустриалните сгради в Бургаските солници – зона с висока природна и културна стойност, разположена край Атанасовско езеро и в обхвата на Via Pontica. В рамките на изследването маршрутът е преосмислен като културно-екологичен коридор, който свързва влажните зони, археологическите пластове и урбанизираната среда по българското Черноморско крайбрежие. Стратегия вплита влажните територии на Бургас в по-широка мрежа от значими места, като предлага устойчиви подходи за трансформация и активиране на съществуващата инфраструктура. Намесата включва нови обществени функции, културно програмиране и природосъобразни решения, които съхраняват духа на мястото и възстановяват връзките между града, индустриалното му наследство и деликатната екосистема на Бургас, разположен между три езера и бреговете на Черно море.

2. Кристина Танчева, архитект, възпитаник на Университета в Единбург (University of Edinburgh, Обединеното кралство), се дипломира през 2022 с проект: Лечебна луга, глина и сол: оформящи солни екосистеми и пространства / Healing (With) Mud, Clay, and Salt: Shaping Saline and Peloid Species and Spaces

Проектът поставя на фокус симбиотичното взаимодействие между хората, солниците и дивата природа в района на Атанасовско езеро. Чрез стратегически точки на досег и с деликатни намеси, той активира и свързва отделни значими части на езерото, които подкрепят дейности на екологична поддръжка. Тънката ивица между морето и солниците е преобразена в порта, която насочва посетителите на бъдещи открити спа пространства към по-широката територия на езерото. Проектът изследва възможностите луга, глина и сол да формират възстановяващи пространства, които защитават екосистемата.

3. Мария Петкова, архитект в 51N4E, Брюксел, завършва Университет по Архитектура Строителство и Геодезия - София, през 2023, с дипломния си проект: Симбиотично / Symbiotic

Проектът е ситуиран в уникален природен контекст – Атанасовско езеро, част от бургаските влажни зони, на миграционен път на птици Via Pontica. Проектът отговаря на актуалните проблеми, пред които се изправя. Той се фокусира върху съществуващи дейности – туризъм, лечение и наблюдение на птици – които имат нужда от нова, съвременна инфраструктура. Съществуването им в един комплекс е интерпретирано като архитектурна симбиоза – демонстрирайки как на пръв поглед противоречиви функции могат да съжителстват в деликатен баланс.

4. Глория Маринова работи по своята магистърска работа за Атанасовско езеро близо 2 години. Тя е на тема "Лагуна на живота - в търсене на пресечни точки за района на Натура 2000 зона Атанасовско езеро". Глория се появи като стажант в БФБ в Бургас и помогна при стартирането на Обществено – консултативния съвет за езерото. Работата на съвета в групи по-късно послужи в нейната магистърска теза, а резултатите от анализите й бяха представени на втората му среща.

Ръководител на дипломната работа е д -р Ингрид Дюхарт, а магистърската теза е в специалност Ландшафтна архитектура на Университет Вагенинген. Ето какво споделя Глория: "По какъв начин границите са приветливи? Как можем да излезем далеч отвъд концепцията за граница като линия около обект? Но граница като интерфейс, който осигурява пространство за среща, общуване и живот с другия. Граница, която генерира капацитет за грижи и уважителни общи взаимодействия. Любопитна по тези въпроси и вдъхновена от яркия живот на лагуната Атанасовско езеро, аз се потопих в това изследване с цялото си сърце, страст и несигурност.

Тази дипломна работа е резултат от изключително ценен процес на обучение в Университета и изследванията на Вагенинген, където бях вдъхновена и мотивирана от толкова много необикновени умове, с които имах шанса да се сблъскам. Но преди всичко това е процес, който е далеч след изучаването на изключителните суперсили на професията „Ландшафтна архитектура“. На първо място, това е научаване да се адаптираш, да се променяш, да течеш, да бъдеш процесът, а не целта.

Идеите на младите дами показаха как индустриалното наследство и природната среда могат да се превърнат в културен капитал – чрез нови обществени пространства, екопътеки, места за отдих и наблюдение на птици.

От Българска фондация “Биоразнообразие” представиха своята визия за Бургас на три езера и едно море.

„Поздрави за солените хора - това беше нагледен пример как се подкрепят млади учени, което трябва да се превърне в част от културата на града и беше впечатляващо дори за скални орли като нас“, заяви г-жа Руска Бояджиева от Фондация „Бургас 2032“ и откри дискусията „Какво е бъдещето на града между езерата?“. Активната публика сподели своите виждания за интегрирането на трите бургаски езера в развитието на града. Сред предложенията се откроиха изграждане на огледни места и кули, свързване с велоалеи, подобряване на достъпа, възстановяване на стари инфраструктурни връзки и изграждане на „езерна култура“.

Общото мнение беше, че богатството на Бургас – комбинацията от индустриално наследство, природни ресурси и културен потенциал – трябва да бъде използвано чрез обща визия, дългосрочна стратегия и активно участие на жителите. Срещата показа, че младите хора носят свежи и смели идеи, които могат да вдъхновят и да дадат нова посока за развитието на града, разположен между три езера и едно море.

Събитието бе посветено на 45-тия рожден ден на резерват Атанасовско езеро и на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата 2032.