Една от отличителните черти на моретата и океаните е тяхната соленост. Средната соленост на Световния океан е ок. 35-36 ‰ (промил – една хилядна част от нещо). Това означава, че в един литър морска вода 35-36 гр. се падат на разтворените соли в нея. Изчислено е, че ако тези соли кристализират биха покрили цялата повърхност на земята със слой по-дебел от 100 м. Но те не са само познатият ни натриев хлорид (готварската сол), а соли на различни химични елементи – магнезиеви, калиеви, калциеви, медни, манганови, железни и т.н. Смело може да се каже, че морската вода съдържа цялата палитра на химичното разнообразие на земята.

Но откъде идват солите в морската вода?

Основна част от солите идват от сушата. Дъждовната и подземните води, водите на реките и езерата са в постоянен контакт със скалите на сушата. Те взаимодействат с тях и в процеса се образуват различни химични съединения, сред които и голямо количество соли. И по силата на вечния воден кръговрат те рано или късно се озовават в моретата и океаните.

Моретата и океаните също „произвеждат“ свои соли. Подобни на сушата реакции се получават и на морското дъно, особено в местата, където морската вода контактува със скална основа. Но и извиращи от земните недра води, които са в досег със скалите, изграждащи земната кора.

Но защо тогава солеността не се увеличава?

Основната причина е, че протича и обратен процес – солите от морската вода си взаимодействат със скалите и кристализират или се превръщат в неразтворими минерали и съединения, които се утаяват на дъното. И така е достигнато равновесно положение между образуването на нови количества соли и тяхното минерализиране.

Но все пак има морета с различна соленост?

Да – Черно море е едно от тях – то има средна соленост от 17,3 ‰, което го определя като средно солено. Причините за това са както в неговото историческо минало, така и в настоящето. Черно море е образувано преди около 8000-10 000 години, вследствие на образуване на връзка между съществуващите на това място остатъци от древното Сарматско море (обширен сладководен водоем, простиращ се от централна Азия до Централна Европа). Тогава, вероятно поради голямо земетресение и обилни валежи се образува днешният проток Босфор, свързващ Черно море с Мраморно море (Част от Средиземно море). Водите на последното започват да нахлуват на територията на сегашното Черно море и оформят съвременния му облик. И така постепенно солеността му се увеличава. Но не достатъчно, за да бъде равна на тази в Средиземно море – много малък обем води постъпват от Средиземно в Черно море, поради теченията и профила на Босфора. Отделно от това в Черно море се вливат три от най-големите Европейски реки – Дунав, Днепър и Дон, които носят големи обеми сладка вода, а изпарението е твърде малко, за да позволи увеличаване на солеността.

Други морета пък са много по-солени, например легендарното Мъртво море има соленост, достигаща до 350 ‰ (една трета от обема на водата се пада на солите в нея). Това е така, защото в Мъртво море се влива р. Йордан, носеща големи количества утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс, които се утаяват на дъното. Мъртво море е безотточно езеро – водният му режим се дължи само на изпарението, което тук е забележително – през лятото температурите надхвърлят 50оС.

А Атанасовско езеро?

Макар, че Атанасовско езеро е крайбрежен водоем, неговото съществуване е неразривно свързано с морето. Известно е, че в миналото то е било слабосолено езеро – лиман, в което са се вливали три основни притока – Азмакдере, Курбардере и Дермен дере. Като решение за изкореняване на смъртоносната тогава малария през 1906 г. е започнало преобразуването му в солници. Преустановено е било вливането на трите реки в езерото, а водите им са били насочени за вливане в Черно море. От друга страна е създадена изкуствена връзка с Черно море, посредством прокопан канал. По него в езерото постъпват свежи морски води, което е основната причина да познаваме Атанасовско езеро такова, каквото е днес – крайбрежна лагуна. А част от Атанасовско езеро има соленост, близка до тази в Мъртво море – над 300 ‰! Животът на Атанасовско езеро зависи от морските води – от една страна за получаване на морската сол – незаменим за човека природен продукт, а от друга – за да може уникалната му екосистема да функционира.

Но има ли живот в такава екстремна соленост?

Да! Колкото и да е удивително съществуват редица организми, които са се приспособили и успешно живеят в тази ужасяваща соленост. Те са изработили редица впечатляващи механизми, за да се справят с вредното въздействие на солите във водата – произвеждат специфични вещества, за да поддържат хомеостазата си, натрупват в тялото си големи концентрации от соли или могат да бъдат неактивни неблагоприятните периоди. В Атанасовско езеро такива емблематични видове са микроскопичното червено водорасло – дуналиела, придаващо червения цвят на водите, солничното раче – любимата храна на фламингото и други пернати обитатели на езерото и солянката – единственото висше растение, оцеляващо в изпепеляващите условия на високата соленост.