Как се променя ролята на местните общности в опазването на природата и как грижата за крайбрежните екосистеми може да се превърне в основа за по-устойчиво развитие на градовете? На тези въпроси търси отговор нова научна статия, посветена на опита на Българска фондация „Биоразнообразие“ в Бургас.
Статията „Empowering Communities on the Urban Coastline: Co-Creation and Conservation in Relational Landscapes“ е публикувана в международното списание Ocean and Society на 10 септември 2026 г. и е част от специалния брой Empowerment and Blue Justice in Coastal Communities. Автори са Глория Маринова от БФБ и Анна Антонова от Техническия университет в Мюнхен.
В центъра на изследването е Бургас и крайбрежният комплекс от влажни зони, с особен фокус върху Атанасовско езеро. Авторите проследяват развитието на работата на БФБ и партньорите ѝ през последните десетилетия – от първите форми на обществено консултиране и създаването на обществени съвети до образователни и културни инициативи, доброволчество и по-новите подходи към овластяване и съвместно създаване.
Сред разгледаните примери са Общественият съвет за Атанасовско езеро, Фестивалът на солта, интерактивната изложба „симБиотично“, образователните инициативи по Пътеката на саблеклюна, детската пиеса „Да опазим Бургаските езера“ и др. Те показват различни начини, по които хората могат да изграждат връзка с природата, да натрупват знания и постепенно да се включват по-активно в грижата за местния ландшафт.
Особено място в анализа заема проектът EmpowerUs, в който БФБ и Бургас бяха един от шестте крайбрежни лаборатории за преход. Според авторите проектът поставя по-силен акцент върху овластяването на местните общности и върху възможността те да участват в създаването на решения за социалната и екологичната трансформация на Бургас. В рамките на процеса се раждат и инициативи като визията „Бургас на три езера и едно море“ и работата с велосипедни активисти, които впоследствие намират отражение и на ниво общинско управление.
Изследването обръща внимание и на нещо особено важно за нас – че крайбрежният пейзаж не е просто фон, върху който се случват човешки дейности. Езерата, лагуните и влажните зони са активна част от отношенията между хора, природа, култура и град. Именно тази перспектива позволява да мислим за опазването не само като за защита на видове и местообитания, а и като за начин да изграждаме по-силни общности и по-приобщаващо управление на крайбрежието.
За нас е особено ценно, че този опит от Бургас вече е предмет и на международен научен анализ. Глория е част от екипа на Българска фондация „Биоразнообразие“, а сътрудничеството ни с Ани продължава и днес – след съвместната ни работа по EmpowerUs и в рамките на новата инициатива Convivial Waterfronts, която се реализира през 2026–2031 г.
Така една история, започнала с опазването на бургаските влажни зони, продължава да се развива – към повече участие, съвместно създаване и нови начини да мислим връзката между града, хората и морето.
Прочетете пълната статия в Ocean and Society.
